За мен

Здравей, казвам се Сибила и те каня да стъпиш на постелката, да оставиш мислите настрана, да поемеш дълбоко дъх и да останеш необезпокояван за известно време.
left align image През последните години йога заема съществено място в живота ми, давайки ми възможност да опозная и разбера себе си по-добре. Преди време се чувствах неутешима и бях загубила надежда, безразлична и без настроение, страхлива без причина, натъжавах се за всичко изведнъж и вече не познавах човека, който бях станала. Да отида на йога практика беше нещо, което да опитам, без да вярвам, че ще се върна за втори път. Върнах се и все още продължаваm да го правя. Нямаше грандиозен, невероятен, неописуем момент на промяна, в който картината в главата ми бе заменена от по-красива само за един миг и животът ми напълно да се промени с конфети във въздуха и всичко да е само любов и спокойствие отсега нататък (ако имаше такъв момент, си представям да се случи под ритъма на We are the champions). Нищо по-различно не се случи от това да стъпвам на постелката, да слушам инструкторите и да уча пози и някак все пак нещата постепенно се бяха променили – чувствата ми, мислите ми, навиците ми вече не бяха същите. Всичко в нашия живот е избор, който правим, ако искаме друг резултат, ще трябва да направим различен избор. Да отида на йога практика, беше моят различен избор, за който съм благодарна всеки ден.
Ако дойде време, в което да бъдем човеци е твърде сложно и трудно поносимо, ако нищо не се получава, е време да правим йога и да си дадем нов шанс да научаваме нови пози, в които да поставяме тялото си, да опознаваме нови свои черти и качества на личността си, да използваме различни думи, да си създаваме различни мисли и спомени. Нека отвреме навреме си напомняме, че ние сме души и имаме тела*.Практиката по йога е прекрасен начин да се погрижим и за двете.
* Автобиография на един йогин, Self-Realization Fellowship